Коледен хляб като Слънце

Нашите прадеди,както повечето земеделски народи, са разбирали света като поредица от затворени цикли, чиито етапи са очаквани и повторяеми: пролет, лято, есен, зима...пролет. Казано иначе- те са се взирали внимателно в движението на слънцето и са напасвали живота си към небесната карта.

Хлябна магия за благо слънце

За берекет се принася безкръвна жертва-хляб.

В обредния хляб не трябва да има мляко, яйца или масло. Замесва се със квас. Важно е да е бухнал, за да е " цял късметът". По правило на бъднишката трапеза всички храни трябва да набъбнат. Затова се слагат боб, жито, сарми с ориз или булгур, ошав.

Подготовката изпичане на обредните хлябове започва още през късно лято. Подир вършитба се избира най-едрото и чисто зърно. Смляното от него брашно се сее през три си­та, наречени във фолклора "коп­ри­не­ни". Во­да­та, с ко­я­то се за­мес­ва браш­но­то, се до­на­ся от мо­ма или мла­да бул­ка, оже­не­на през есен­та пре­ди Бъд­ни ве­чер, ко­я­то още не е раж­да­ла. Носи се в бял котел, в който са натопени билки и в пълно мълчание. Не трябва да се разлее нито капка- "че ще избяга берекетя". За да шупне квасът, водата трябва да е топла-сгрява се на жив огън, горящи въглени, от които не излиза дим.
Боговата пита се прави само от пшеница - "слънчова храна". Украсява се с пластики от тесто: символи на слънцето, на жизнения кръговрат и четирите посоки на света - кръст, кръг, зърно, рало, кола и др. Преди да се посегне към него хлябът се прекадява и се разчупва на кръст от най-възрастния мъж в семейството.


Хлябовете за коледарите са или плетеници, или краваи с дупка в средата. Коледарският "вит-превит" кравай се украсява с чимшир, здравец, бръшлян, орехи, стафиди и пара - за да се сбъднат наричнията им за берекет, здраве и добра слука.

Да повечераме

Вечерята е магичен ритуал. Трапезата на Бъдни вечер е обилна, а храните на нея постни и нечетен брой.Под кръглата,като слънце, софра се поставя слама - снагата на житото. Вечерята започва рано - за да узреят рано житата. По време на яденето не се става, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пилета. Само стопанинът може да става, но ходи приведен, за да се превиват класовете от зърно. Остатъкът от хляба се слага на високо, за да са високи житата.